You are using an outdated browser. For a faster, safer browsing experience, upgrade for free today.

Иглолистни дървета

Полезно
0
от Rezach.bg

Наричани още вечнозелени, иглолистните дървета обединяват над 600 различни видове. Характерното за тях е, че запазват игличките си през цялата година. Те също се обновяват, но постепенно, като често падналите иглички биват заменени от по-млади.

Иглолистните дървета са едни от най-високите и стари растения на планетата. Най-старият вид бор се нарича Бристлекон и може да доживее цели 5 000 години, а бреговата секвоя може да достигне до 100 метра височина. Иглолистните са познати с лечебните си свойства, за това от тях често се извлича смола, от шишарките се приготвя мед, а от игличките се приготвя страхотен хидратиращ и тонизиращ чай. В медицината се използват за облекчение на сериозни заболявания, сред които рак. Дървесината им е твърда и лесно обработваема, което я превръща в чудесен материал за строителство, изработка на мебели, производство на хартия.

Ние предлагаме професионално рязане на дървета, научете повече.

Иглолистни дървета - Rezach.bg

Класификация и разпространение

Иглолистните дървета са конусовидни, смолисти дървета и храсти. Познати са седем семейства иглолистни, класифицирани в 67 рода и допълнително разделени в 600 вида. Разпространени са почти навсякъде, най-вече в Северното полукълбо. Срещат се в Европа, Централна и Южна Америка, Азия и дори Африка. Предпочитат умереният и студения климат, но няколко вида могат да бъдат срещнати и в тропическите региони.

В България силно разпространи сред иглолистните са черният и белият бор, бяла мура, черна мура, смърч, елхи, ели и други.

Иглолистни дървета - Rezach.bg

Основни характеристики на иглолистните

Най-характерното за иглолистните е, че са вечнозелени и запазват листата си през цялата година. Въпреки това, някои от видовете имат листа с годишен жизнен цикъл, които падат всяка есен. Такава е лиственицата от семейство борови, която се среща в хладните части на умерения пояс. Голяма част иглолистните са с иглички, например борът, ела, смърч и лиственица. Кедърът, кипариса и хвойната са с по-малки иглички, обединени на цели клонки.

Иглолистни дървета - Rezach.bg

Всички иглолистни дървета имат смолни канали, разположени в корените, стъблата, листата, шишарките и дори в семената. Те представляват малки тръбички, изпълнени с клетки, отделящи лепкава смола. Тя служи за защитен механизъм при запечатване на рани по местата, където листата, клоните или шишарките са били отделени. Смола се добива заради многобройни търговски цели, като най-ценна е боровата смола.

Размножаване

Семената на иглолистните са под формата на шишарки. Те се водят голопосевни растения. Всеки вид се отличава с различни по форма и размери шишарки. Когато те достигнат до зрелост са с дървесна структура, но при някои видове шишарките си остават меки и зелени, като при хвойната например.

При голяма част от иглолистните опрашването, оплождането и развитието на семена се случва в един вегетационен период от пролетта до есента, въпреки, че при някои борове има закъсняване и често репродукционният цикъл се удължава за два вегетационни сезона. Характерни са два вида шишарки, срещани при всички иглолистни – семенни и поленови. Те могат да бъдат на едно или на различни дървета. Поленовите шишарки произвеждат жълт прашец, който се разпръсква от вятъра през пролетта и попада в семенните шишарки, където се случва оплождането и развитието на семената. Семенните шишарки узряват през есента, а семената се отделят когато конусът се разтвори. Повечето семена имат крила, забавящи тяхното падане, което подпомага разпространението им. Те се разпръскват от вятъра или от животните. При някои видове иглолистни се отделя цялата шишарка, заедно със семената. След като попадне на земята и се разтвори, те попадат на подходяща почва и се засяват.

Оцеляване през студените месеци

Характерно за иглолистните дървета е, че са устойчиви на студ. В началото на есента клетъчният растеж и деления в игличките спират и се появяват сложни химически процеси, сред които увеличена абсорбция на соли, захари и антифризни съединения, които повишават студоустойчивостта на живите тъкани. Всички тези промени понижават значително температурата на замръзване, позволявайки на иглолистните дървета да оцеляват дълги периоди с изключително ниски температури.

Основни семейства иглолистни дървета

Иглолистните обединяват 7 основни семейства. Ние ще изброим най-разпространените в България:

Борови

Семейство Борови е най-познатото и широкоразпространеното. Включва 10 рода и около 220 вида. Повечето от тях са големи дървета – ели, смърч и лиственица, но включва и храсти. Разпространени са в Северното полукълбо и най-вече в умереният пояс. Срещат се и по бреговете на океана, алпите и сухите пустинни райони на Европа, Северна Америка и Азия. В България са разпространени навсякъде, като броят им е най-голям в планините с надморска височина над 1400 метра.

Кипариси

Семейство Кипариси включва кипарис, кедър, секвоя и хвойна и обединяват 28 рода и 118 вида. Структурата на листата им е променлива, като много от видовете в семейството имат широколистни игловидни листа. Обикновено са големи дървета, но включват и някои видове храсти. Шишарките им са малки, дървесни, меки и наподобяват ягода. Семената им се отделят, като обикновено са снабдени с крила. Разпространени са във високите планински райони и пустините. Някои видове от тях раста и в тропическите райони на Азия.

Тисове

Семейство Тисове обединява 5 рода и около 22 вида иглолистни. Те са разпространени предимно в Северното полукълбо. Дървесината им е красива и изключително здрава, което я прави подходяща за производство на мебели, дърворезба, лъкове и други. От кората и листата им се извлича екстракт, който се използва като лекарство за лечение на някои видове рак. У нас обикновеният тис е записан в червената книга, като застрашен от изчезване вид.

Обобщение

Иглолистните дървета са величествени, открояващи се и с изключителна важност за живота на Земята. Тъжен факт е, че поради голямата си полезност са силно застрашени от изсичане. Това води до унищожаването на естествените животински местообитания, а над 34% от иглолистните видове са застрашени от изчезване в световен мащаб. Силно се надяваме, че нагласите на хората ще се променят в най-близко бъдеще и ще бъдат насочени към залесяването и опазването на иглолистните дървета.