Паркови дървета
Често се разхождаме из градските паркове и алеи, наслаждавайки се на зеленината от дърветата, но замисляли ли сте какъв вид са те? Някои със сигурност ще ги разпознаете, като кестена и липата, но по-екзотичните?
В тази статия сме подбрали 10 от най-често срещаните паркови дървета из България. И без да губим повече време ви пожелаваме приятно четене.
Албиция
Започваме класацията паркови дървета с едно от най-красивите и ароматни представители. Албицията представлява широколистно екзотично дръвче, достигащо до 6-8 метра височина. Листата му са изключително нежни и двойноперести, а цветовете му са мъхести, розови и приятно ароматни. Цъфти през цялото лято. Интересното при този вид дърво е, че листата му вечер се притварят, заради което често го наричат „спящото дърво“. Поради нежността си пък е познато също така и като „копринено дърво“. Красотата му привлича множество почитатели, за това и е едно от най-често срещаните декоративни паркови дървета у нас и по света.
Албицията произхожда от югоизточните части на Азия. У нас може да се развива в Южна България и около Черноморието, но негови представители се срещат вече почти из всяка градина. Дървото предпочита слънчеви и топли места, а почвата трябва да бъде глинеста и пропусклива. Не е студоустойчиво, което означава че зимата има нужда от защита, особено ако го отглеждате в студен район, в противен случай ще измръзне.
Див кестен
Често срещан из алеи и паркове, дивият кестен е голямо и красиво дърво, което може да достигне до 36 метра височина. Оформя плътна корона, с насочени навътре върхове на страничните клони, особено при по-старите дървета.
Дивият кестен, наричан още конски кестен цъфти в големи медоносни букети, с размери до 30 см и състоящи се от 20 до 50 малки цветчета. Пъпките и цветовете на кестена са лековити и се използват за приготвянето на редица цветни еликсири сред които и капките на доктор Бах. Съдържащите се в дървото вещества са аналгетични, укрепват капилярите, тонизират вените, намаляват кръвосъсирването и действат болкоуспокояващо, охлаждащо, спазматично, съдосвиващо и тонизиращо.
Сребролистна липа
Едно от най-силно разпространените видове паркови дървета е сребролистната липа. Тя достига височина до 30 метра, а листата и са средно големи с размери до 10 см. Характерното за липата е, че цъфти в началото на лятото през юни, изпълвайки въздуха с ароматен сладникав привкус на липов цвят. Тези от нас, отрасли в градове като Шумен и Стара Загора, засети с липови дървета веднага ще познаем кой сезон е, а самият аромат ни носи приятна носталгия.
Липовият цвят на дървото е изключително богат на етерични масла, които се използват в козметиката, парфюмерията и под формата на успокояващ билков чай, помагащ срещу всякакви неразположения.
Обикновен тис
Тисът представлява иглолистно дърво, което често краси паркове, градини и алеи. От вида са селектирани различни видове, сред които храстовидни, дървесни и дървета-храсти. Дървото тис обикновено достига между 10 и 20 метра височина, а короната му често може да бъде конусовидна или сферична, според предпочитанията.
Това, което трябва задължително да знаете за обикновеният тис е, че има силно отровни плодове. Те са малки, месести и червени на цвят. Поради този факт, дървото често носи прякора отровница.
Обикновеният тис може да доживее до 4000 години и за това често става природен паметник и декоративно защитно растение, срещащо се из множество градски паркове в България.
Бяла бреза
Бялата бреза е разкошно широколистно парково дърво, което достига до 30 метра височина, но само в правилните райони. Расте сравнително бързо, а характерното за него е белият цвят на кората на дървото, по който няма как да го сбъркате. Почти във всеки български град ще срещнете бели брези, засети покрай паркове, алеи и градини.
Дървото бяла бреза предпочита кафяви и сиви горски почви. Обича да се самозасява сред опожарени горски терени и сечища с над 1000 метра надморска височина. Изключително чувствителна е на замърсявания и това е основната причина голяма част от брезите, разсети из градовете да изсъхват през последните 2 години. Високата влажност, в допълнение на огромното замърсяване от автомобилният трафик се оказват пагубни.
Бялата бреза се използва в народната медицина, в която се приготвя тинктура и отвари от пъпките, която има положителен ефект против гастрит, язви, ревматизъм, подагра и най-различни кожни болести. От дървото се извлича и брезов катран.
Чинар
Чинарът е голямо дърво, което достига между 30 и 50 метра височина. Често ще го видите в градовете из големите паркове и по рядко в близост до алеи. Дървото има нужда от доста пространство за да се развива правилно. Обича да расте около бреговете на реки и във влажни райони, но и сухата градска среда му подхожда. Кората на чинара се бели лесно, придавайки им характерен люспест вид по който се характеризира лесно. В случай, че дървото е доста старо, то неговата кора ще бъде напукана.
Южна копривка
Южната копривка, наричана още европейска коприва е широколистно дърво, което е изключително подходящо за градски условия. Има малки листенца, които улавят фините прахови частици и по този начин пречистват замърсеният градски въздух. Освен декоративна, то се използва с хранителна, лечебна и дърводобивна цел.
Най-често копривката достига до 20 метра височина. Кората и е гладка, сивокафява, като характерно е, че с годините започва да се бели. Короната им е чадъреста и сформира отлична сянка. Цъфти с малки цветчета на гроздове през пролетта, а плодовете и са малки черни или тъмно лилави топчета, които се използват като храна от птици и различни други животни.
Южната копривка е характерно градско дърво, което за съжаление през последните години стана жертва на цялостно премахване на короната, което доведе до гибелта на много от представителите му, засети от нашите родители по времето на комунизма. Подобни видове дървета, особено на възраст не търпят премахване на короната, защото това ги отслабва, прави ги податливи на болести и впоследствие загиват, изтощени от множеството литорасти, които са прокарали с цел да дишат. Незаинтересоваността и сечта на здрави дървета, от вида копривка, кестен и липа водят до унищожаване на естествената сянка и прохлада из бетона сред градовете.
Пауловния
Дървото пауловния е едно от най-бързорастящите екзотични видове, което го превръща в най-добрият избор за паркове, алеи и дворове. Освен това е изключително красиво през пролетта, когато се отрупва с цветове. Повече за дърво пауловния можете да прочетете тук.
Див рожков
Дивият рожков, наричан още церсис или Дърво на Юда е красиво широколистно растение, което цъфти обилно преди разлистването си през пролетта в наситено розови или лилави цветчета. Точно поради този факт е доста предпочитано за парково дърво. Среща се в местности до 500 метра надморска височина, като в България се нарежда сред редките растения и поради тази причина е включено в Червената книга.
Единственото естествено находище на див рожков се намира в резерват Патлейна, близо до град Велики Преслав. Дървото е топлолюбиво и сухоустойчиво, обича слънчеви места. Зимата, когато температурите паднат под нулата често измръзва. Малко трудно се разсява, защото младите дръвчета не търпят пресаждане и често изсъхват.
