Широколистни дървета
Широколистните видове дървета са познати с това, че губят листата си всяка есен. Обикновено това се случва при падането на температурите в районите с умерен климат или през периода на засушаване в субтропичните и тропичните райони. Наименованието на основната дървесна група идва от формата на техните листа – при отделните семейства тя се различава, но обикновено е широка с различна форма и размери.
Широколистните дървета са силно разпространени по цялата земя, като най-вече се срещат в Европа, Китай, Япония, САЩ, Канада и други.
Разберете повече за рязането на дървета във Варна.
Видове широколистни дървета:
Едни от най-познатите видове широколистни са:
- Дъб;
- Бук;
- Орех;
- Клен;
- Бреза;
- Ясен;
- Върба;
- Топола;
- Трепетлика;
- Дървесни овощни видове;
Примери:
Дъбови дървета
Познати са над 450 вида дъбове, включващи големи дървета и храсти. Най-силно разпространените сред тях са бял, черен, космат, английски и червен дъб. Листата им са плоски и широки с назъбени ръбчета. Плодът им са жълъдите. Дъбовата дървесина е полезен материал, използван в строителството, мебелното производство и в направата на подови настилки.
Орех
Орехите са големи и стари дървета, достигащи до височина от 40 метра. Характерно за тях е правото стъбло и неправилната широка корона. В благоприятни райони без засушаване и студени зими, орехите могат да живеят до 300 години.
Плодовете им са ореховите ядки, които са изключително богати на белтъчини, мазнини, витамини, минерали и соли. Дървесината на тези дървета се използва в мебелното производство и строителството поради здравината си и свойството да не се измята с времето.
Бреза
Познати са над 40 вида брези. Те се отличават с гладка сиво бяла кора и често се използват в мебелното производство, както и за декорация. Листата им са триъгълни или яйцевидни, с назъбени ръбове. В България брезите са разпространени в районите с надморска височина над 1400 метра, като предпочитат светли гори. Те не понасят прекалената горещина, което е основната причина през последните години брезите, засети в градските райони да изсъхват.
Дървесни овощни видове
Силно разпространено е отглеждането на овощни видове широколистни дървета, с цел изхранване и производство на зимнина. За разлика от останалите видове, които изброихме до момента, овошките не са големи по размери. Обикновено стеблата им са ниски, а короната им добре оформена. Нуждаят се от поддръжка за дългогодишно плододаване. Овощните дръвчета, които са саморасли често раждат много плодове през една година, които трудно изхранват, заболяват лесно и изсъхват рано. За това е необходимо полагането на правилна поддръжка, свързана с оредяване и оформяне на корона, както и пръскане против болести.
Най-разпространени овощни дръвчета са ябълки, круши, череши, сливи, джанки, вишни и други;
Жизнен цикъл на листата при широколистните дървета?
През есенните месеци широколистните дървета навлизат в периода си на покой. Листата им притежават годишен жизнен цикъл, изразяващ се в пожълтяване и падане преди началото на зимата и нов растеж през пролетта.
В началото на есента метаболитните процеси в листата се забавят, главно поради намалената дневна светлина. В края на стъблото им се отделя абсциозова киселина, чиято функция е да стимулира деленето на клетките, но без те да растат. Това химично вещество предизвиква два ефекта: образуването на подобен на корк слой, който да предотврати навлизането на соли и хранителни вещества в листата и отделянето им от клоните на дървото. Температурата, влажността и слънчевата светлина са трите фактора, които обагрят листата преди те да паднат на земята.
Есенният листопад е подготовката на широколистните дървета за студените месеци. Понякога листата падат още през лятото по време на засушаване, както и в регионите с тропичен и субтропичен климат. Това позволява на дърветата да пестят запаси от вода и да подсигурят своето оцеляване.
Обагрянето на листата при широколистните – Как се случва?
Зеленият цвят на листата при широколистните идва от веществото хлорофил, произвеждан при процеса на фотосинтеза. През топлите месеци той непрекъснато се отменя. През есента значително намалява слънчевата светлина, което води до намаляване на нивата на хлорофила, чието отделяне постепенно спира.
При голяма част от широколистните видове липсата на хлорофил предизвиква синтезиране на други пигменти, скрити в листата. Причудливите кафяви, червени, жълти и оранжеви нюанси са предизвикани от над 600 вида различни каротеноидни и антоцианинови пигменти. Точно те предизвикват есенното обагряне на листата, непосредствено преди тяхно падане на земята. Особено в България, през есента широколистните гори се превръщат в разкошна палитра, която ние българите често обичаме да наричаме „родопска черга“. При падането си листата образуват плътен и задържащ влагата килим, който се разлага бързо, превръщайки се в естествена тор, насищаща почвата с полезни вещества.
Обобщение
Широколистните дървета са силно разпространени навсякъде в районите с умерен, субтропичен и тропичен климат. По-чувствителни са на студ, в сравнение с иглолистните, но някои видове от тях са силно устойчиви на горещини и засушаване. Плодовете на някои от тях се използват като храна от хората и животинските видове. През есенните месеци широколистните гори се преобразяват в приказни багри, които радват малки и големи.
Едно от най-важните свойства на широколистните е свойството им да пречистват въздуха. За това много от градовете биват залесявани с различни широколистни видове, които абсорбират фините прахови частици и охлаждат земята и сградите през лятото. Заради тези си качества те заслужават нашето уважение, което трябва да покажем чрез правилна грижа, задружни усилия против тяхното изсичане и увеличаване на залесяването им. Защото дърветата са тези, които произвеждат кислорода, който дишаме.
